Когато преводът на пиеса е нещо повече от език

Ричард Нелсън наподобява е намерил съвършения дом за своята пиеса „ Нашият живот в изкуството “.

Той беше написал театър за турнето на Московския живописен спектакъл през 1923 година в Съединените щати с неговия режисьор Константин Станиславски и планираше да има съветски превод, показан от актуалния водач на компанията в пространство за представления, което Станиславски е построил на територията на фабриката на фамилията си.

Нещо повече, Музикалната академия в Бруклин се интересуваше от преместването на продукцията в Ню Йорк, където Нелсън е най-известен като създател на „ Панорамата на Райнбек “, сбирка от дузина интимни пиеси, които документират и разчленяват елементи от американския живот и история посредством нищо повече от диалог за вечеря.

Голяма стъпка към премиерата на пиесата в Москва пристигна на 23 февруари 2022 година, когато режисьорът Сергей Женовач я прочете с компанията си. Всички изглеждаха въодушевени от плана, само че Нелсън се разсъни на идващия ден със известие, което гласеше: „ Случи се нещо извънредно. “

Продукцията сложи Нелсън в другия завършек на работата, която преди този момент е правил, превеждайки съветска театрална класика на британски с Ричард Певър и Лариса Волохонски, мощната двойка зад доста преводи на съветска литература, които се печатат през днешния ден. И по този начин, Нелсън знае, че процесът е повече от превръщане на един език в друг; както при пиесите на неговия воин и естетически предшественик, Антон Чехов, това също изисква запазването на характерна, решаваща сензитивност.

В творбите както на Чехов, по този начин и на Нелсън, невероятното се появява единствено от елементарното. Разкритията идват не в изявления, а в мимолетни мнения. И на първо място в духа на правдоподобието хората водят същински диалози. Героите на Нелсън приказват един с различен, а не с публиката. Той обича да споделя на актьорите, че представлението „ е връзката, която имате с всички останали “.

Преводачите се срещнаха с Нелсън, когато той им беше изпратил писмо, в което се представяше и показваше интерес към съдействие. По-късно се срещнаха в Ню Йорк, по време на излизането на тяхната версия на „ Война и мир “ преди към 15 години, и тримата взеха решение да се заемат с превод на съветски спектакъл, като се стартира с „ Един месец на село “ на Тургенев.

„ Той е човек с доста огромна честност “, сподели Волохонски за Нелсън, „ и има заложба за другарство. “

Тримата бързо се сближиха и построиха работни връзки до превода на всички съществени пиеси на Чехов. „ Ще му предоставим текста “, сподели Певър, „ и той ще го прегледа и ще каже: „ Моите артисти няма да кажат това, какво ще стане, в случай че го създадем по този метод? “ Ето за какво искахме да свършим единствено тази работа с драматург. Не става въпрос единствено за роман. “

Така че, когато Нелсън написа „ Нашият живот в изкуството “ — мигане към книгата на Станиславски „ Моят живот в изкуството “ — през есента на 2020 година той наема Волохонски да го преведе. Първоначално тя беше планувана за Лев Додин, артистичен шеф на Малия трагичен спектакъл в Санкт Петербург, само че той и Нелсън имаха разнообразни визии за пиесата дали би трябвало да бъде подценена или еруптивна и съдействието им завърши в другарски връзки. След това шоуто беше поето от Сергей Женовач, преди да напусне Московския живописен спектакъл, и до този миг, сподели Волохонски, нейната работа по шоуто беше свършена; всичко по-нататък ще бъде усъвършенствано на подготовки. Но те по този начин и не се появиха.

„ Наистина съм удовлетворен от това къде попадна пиесата “, сподели Нелсън. „ Във време, когато американският спектакъл е в рецесия, да имаш този разкош и този шанс, когато всеки ден, в продължение на месеци и месеци, мога просто да се съсредоточа върху правенето на спектакъл без никакъв различен напън или нещо друго, което се случва, е част от огромно благосъстояние. “